За кого бие камбаната?

Човекът не е остров
вътре в себе си затворен;
човекът има връзка с континента,
той е част от всичко друго;
отмъкне ли морето буца Пръст,
по-малка става територията на Европа.

Всяка човешка смърт
ме намалява,
аз съм част от цялото човечество.
И затова недей да питаш
за кого бие камбаната:
тя бие за теб.

Джон Дън

Горните редове са дело на английския поет от 17-ти век Джон Дън. Около 300 години по-късно, предпоследният стих от тях е използвани от американския писател Ърнест Хемингуей като епиграф на едноименния му роман. След още половин век Metallica адаптират част от текста на романа и създават песента “For whom the bell tolls“.

А днес искам да задам въпроса:

За кого бие камбаната в нашия град?

Пътя към върха. Църквата “Св. Теодор Тирон в парк “Аязмото”

В хода на разследването по документалния филм на Димана Шишкова – “Случаят Бедечка”, през месец септември се срещнахме с г-жа Радка Кусева. Тя е съпруга на един от потомците (роднините на четиримата братя и сестрата) на небезизвестния, старозагорски митрополит от края на 19-ти/ началото на 20-ти век – Методий – залесителят на по онова време голия и безводен хълм Ахмак баир. Г-жа Кусева е официалният говорител на родова фондация “Кусеви”, в която членуват изключително и само роднини на дядо Методий. Живее в София и дълги години е работила като преподавател в едно от висшите учебни заведения в столицата, но много обича Града на липите. Според нея през последните години Стара Загора много се е развила, но изразява и съжалението си, че все повече губи специфичния си облик – изчезват широките тротоари и зеленината.

Събеседничката ни определя себе си като „най-големия почитател на делото на дядо Методий“. От “Жабките” изкачваме заедно с нея всичките 101 стъпала до църквата “Св. Теодор Тирон”. Идеята ни е да я снимаме там, където се намират храмът, носещ името на закрилника на града ни и гробницата на основателя на парка – митрополит Методий.

На снимачната площадка на “Случаят Бедечка”

Митрополит Методий е участник в движението за Българско Възраждане от 19ти век. Освен духовник, митрополитът е бил и политик, и общественик.

След кървавия погром на Априлското въстание през 1876 г., той е един от хората благодарение, на които светът научава за положението на българите в Османската империя. Тогавашният архимандрит Методий събира подробни сведения за жестокостите, извършени при потушаване на Априлското въстание и запознава с тях представители на европейската дипломация в Цариград и международните кореспонденти на тогавашните вестници. Обществената реакцията, която е предизвикана в резултат на изнесената от архимандрита информация става предпоставка за свикване на Цариградската посланическа конференция за решаване на “българския въпрос”.

Архимандрит Методий е бил първият ректор на Българската духовна семинария в Цариград. През 1894 г. е въведен в епископски сан с титлата “Велички”, като с това става своеобразен наследник на първия български епископ, който е служил на български език – Св. Климент Охридски.

На 14 юли 1896 г. е избран за митрополит на Старозагорската епархия. Около година по-рано, все още като временно изпълняващ длъжността, Методий започва създаването на “лесопарк Аязмото” като засажда първите фиданки. В същата година е положен и първият камък на църквата св. Теодор Тирон. На следващата година от него е създаден и Старозагорския благотворителен комитет “Св. Йоан Милостиви”, който се е грижил за поддържането на парк „Аязмото“.

Митрополит Методий често е оставал неразбран от съвременниците си. Например заради действията и словата си, които не са били угодни на представителите на тогавашната политическа класа.

Преди “Аязмото” да се превърне в “зелената корона на владиката”, на митрополит Методий му се налага да се справя с всякакви трудности. Не е имал съдействие от страна на хората, най-често, защото не са разбирали делото му. Овчарите са продължавали да пасат стадата си по склоновете на Ахмак баир и по този начин да унищожават засажденията с млади фиданки на редки и ценни дървесни видове, които митрополитът е събирал от цял свят. Заради своята убеденост, че създаването на парк „Аязмото“ е правилно и необходимо за града, Мирополит Методий за около 15 години е лишен от административни права – отнето му е правото да се разпорежда с имотите и финансите на църква. Но наложените наказателни мерки са били за него без значение. Дори се е радвал, че го освобождават от маловажните за него дейности, за да може да се съсредоточи върху “Аязмото”.

Потърсихме събеседничката ни, защото от фондация “Кусеви” имат опит при разкриването на административни нередности и осуетяването на частни строежи в общински паркове – по конкретно става дума за постройката до параклиса на върха на Аязмото. Г-жа Радка Кусева е интересна за нас и като живата връзка с част от историята на Стара Загора. В градът името на митрополит Методий е едно от тези, които всички знаят.

Радка Кусева вижда двата процеса приведени в ход след 1989 г. – приватизацията в случая с “Аязмото” и реституцията в случая с “Бедечка” като аналогични ситуации и като симптоми на един често срещан за страната проблем. Масовото, постепенно унищожение на зелените площи в градовете и националните паркове са породени от промяната в идеологията на държавното управление. Тя е намерила своето отражение в градоустройството и безразборното застрояване.

Съвсем наскоро започна един голям проект за “облагородяване” на парк “Аязмото”. Г-жа Кусева е твърде скептична по отношение на него имайки предвид условията, при които е обсъждан и гласуван в общината. По време на срещата ни през септември, събеседничката ни разказа за административните битки, които родолюбивите наследници водят от няколко десетилетия с единственото желание да опазят делото на “Митрополита с главно М“. Желанието им е то да продължи да съществува за идните поколения и да не увехне никога святата слава на дядо Методий –  на духовник, общественик и народен будител.

Замисъл и предистория на парк “Аязмото”

При създаването си парк „Аязмото“ е бил собственост на благотворителния комитет “Св. Йоан Милостиви”. След 9.9.1944 г. този комитет е последвал съдбата на много други благотворителни организации, които са били разтурени, а собствеността им – иззета и одържавена без право на обезщетение. След това паркът е преименуван в парк “Ленин”, а гранитната арка с надпис “Хвала Митрополиту Методию” на входа му е взривена.

Паметникът на Ленин няколко десетилетия посреща посетителите на входа на парк “Аязмото”. Паркът носи името “Ленин”.

Допуснато е да се построи ресторант, „който ресторант е изграден върху митрополитската сграда и е на мястото на нещо, което е било комплекс с параклиса. Тя се е водила манастирче. Тя е осветено място. Тука е била килията му, в която той е починал.”, ни разяснява г-жа Кусева. При съгласуването на настоящия проект за “облагородяване” на парк “Аязмото” с Института по паметници на културата, по думи на г-жа Кусева, не в взета под внимание първоначалната визия на Митрополит Методий. Със залесяването на голия Ахмак баир, митрополит Методий е замислял създаването на стопанство за манастир, а църквата на върха на Ахмах баир “Св. Теодор Тирон” се е придвиждала да бъде катедрален храм на града – все проекти с голямо обществено значение за новоиздигнатата от пепелищата на унищожителните пожари, Стара Загора.

През 1994 година, 50 години след като благотворителния комитет е бил изпратен в забвение, е издадена заповед за приватизация на туристическо дружество “Вереятур” чрез продажба на акции. От кого, не знаем. Най-вероятно от община Стара Загора. Тъй като турстическото дружество „Вереятур“ е стопанисвало ресторанта, от фондация “Кусеви” са останали с впечатление, че същият е в активите му.

Но защо? Не би ли трябвало да бъде възстановено като собственост на благотворителния комитет „Свети Йоан Милостиви“ и по този начин да се върне колелото на историята назад и да се възстанови изначалната вселенска справедливост?

За да могат по някакъв начин да участват в решаването на съдбата на постройката, от фондация „Кусеви“ закупуват акции. Две години по-късно, през 1996 година, ресторантът е продаден без знанието на участниците в акционерното дружество.

Направен е проект за частен жилищен комплекс, който да интегрира в себе си параклиса и гробницата като лична атракция за собствениците. В резултат на усилията на фондация “Кусеви”, през 2002 г. проектът е блокиран на няколко нива, като последна мярка е запорирането от банката на ипотекирания имот, тъй като собственикът е направил опит да го продаде:

“Дори и той [собственикът – б.а.] разбра за какво става въпрос, но не можахме да обясним на общината. Банката се сети. Само общината не беше наясно. Няколко кметски администрации се борят, за да защитят интересите на инвеститорите – в това няма никакво съмнение. Местната администрация са стопани на земята. Това е публична общинска собственост. Построеното трябва да е с тяхно разрешение.”

С горчива ирония г-жа Кусева предлага:

“Ние задължително трябва да се снимаме на оградата. Аз всяка година там се снимам и пращам по една снимка на общината. Това е от 15 години така. Това е като омагьосаният замък. Тука всяка година все повече се руши, но стената ще ни надживее.”

Осуетените строителни намерения на броени метри от църквата “Св. Теодор Тирон” и гробницата на Митрополит Методий.

Анализ на проблемите

Проблемите, с които са се сблъскали от родовата фондация през 2002 година, не само, че все още не са разрешени, но и се задълбочават прогресивно. Както и при случаят с парк “Бедечка”, на лице са някои основни обществени слабости:

1. Липса на прозрачност на обществените обсъждания;
2. Обвързаност на местните медии с общинската администрация и инвеститорите;
3. Липса на цялостна концепция за градоустройствен план.

Наличието на тези три фактора обуславя и изчезването на природата в градското пространство за сметка на частни постройки. Защитата на парковете ни от административни своеволия, няма как да стъпи на стабилна основа, преди тези общесвени проблеми да бъдат окончателно и безвъзвратно разрешени.

Истината за обществените обсъждания

Непрозрачността на обществените обсъждания свързани с градоустройството, г-жа Кусева обобщава по следния начин:

1. Те не се обявяват в срок, в който обществото би могло да реагира адекватно. По думите на събеседничката ни, и в случая с „Аязмото“ и в случая с „Бедечка“ сроковете за възражения са били изтекли, без изобщо своевременно да се обяви провеждането на обществените обсъждания. Когато от родова фондация “Кусеви” са се включили в обществените обсъждания за облагородяване на “Аязмото”, процедурите свързани с проекта вече са били започнали.
2. Провеждат се по фиктивен начин. Присъстващите на тях са преди всичко участниците в проектите и чиновниците от общината.
3. Причината да се провеждат е „усвояване на едни пари“, въпреки, че се дават много аргументи за ползите от проектите, разглеждани в общината.
4. Дежурният аргументът, който се дава е, че общинската администрация е притисната от времето, когато трябва да се решават градоустройствените въпроси. Според г-жа Кусева, това твърдение не може да бъде валидно, тъй като “проектите на ‘Аязмото’ и ‘Бедечка’ се точат с години и десетилетия”.

Конкретно в случая с „Аязмото“ и обществените обсъждания свързани с настоящия проект за „облагородяване“, хронологията е следната.

През 2014 година е “проведено” фиктивно обществено обсъждане на ландшафтния проект за парк “Аязмото”. От фондация “Кусеви” не биват известени за него. Съобщението за въпросното обсъждане е публикувано post factum като репортаж на нещо вече състояло се. Г-жа Кусева изключва възможността от родовата фондация да са пропуснали обявяването му, тъй като са абонирани за прессъобщенията на общината и внимателно ги следят.

През 2015 година е проведено второ обсъждане. То е “по инициатива на депутат от партньорската партия” както се изразява г-жа Кусева. Между присъстващите са били областният управител, представители на екоорганизациите, БТА и старозагорските медии. Оказва се, че никой от присъстващите, в това число и областният управител, няма информация за провеждането на първото обсъждане. На второто обсъждане е бил поканен човек от общината, който дори не се появил на място, за да уведоми присъстващите, че обсъждането е проведено и няма смисъл събралите се да дискутират каквото и да било.

Общественото обсъждане през 2015 г.

Обществено обсъждане през 2015 г.

Г-жа Кусева ни разказа, че е имало и трето обществено обсъждане инициирано от Камарата на архитектите. Проблемът с него за г-жа Кусева е, че то е свикано от бащата на проектанта на ландшафтния проект, за да “си похвали сина”. “Не е възможно ти каквато и позиция да имаш, какъвто и авторитет и мнение да имаш, да създадеш събитие, в което ти да си този, който да рецензира проект на собствения си син и това да се счита за нормално”, обобщава тя.

Фондация “Кусеви” съвместно със Съюза на архитектите отправят оплакване към община Стара Загора, защото не само не биват осведомявани за обществените обсъждания във връзка с “Аязмото”, но и защото не ги допускат на тях. За това от местната администрация се обосноват с твърдението, че от фондацията не са заинтересована страна според Закона за устройство на териториите (ЗУТ). За г-жа Кусева този аргумент не може да бъде валиден тъй като замисленият ландшафтен проект е в непосредствена близост до гробницата на митрополит Методий в създадения от него парк, а роднините му са заинтересовани от тяхната съдба. С работата си по спирането на строежа в близост до църквата “Св. Теодор Тирон” от фондацията са доказали, че не само са заинтересована, но и активна страна по въпросите свързани с устройството на парк “Аязмото”. Освен това от родова фондация “Кусеви” се възприемат като представители на гражданското общество в Стара Загора, тъй като организацията им е регистрирана в Града на липите.

Ахмак баир от безводен хълм се е превърнал в любимо място за отдих на много старозагорци. Паркът определено се нуждае от поддръжка, но трябва ли това да става с изменение на цялостната концепция за мястото вложена от създателя му?

Реално от назначените, нови събеседвания, не е имало особен смисъл. Г-жа Кусева не прикрива възмущението си от създалата се ситуация и прави саркастичен коментар:

“Откривали сме нещата въпреки нежеланието да бъдат открити – това е прозрачност без граници! Няма съобщение за важни, ключови решения така, че да може да спази човек или организация някакъв срок за възражения. В същото време общината беше спечелила награда за прозрачност и за работа с гражданското общество.”

За момента вече е свършил избора по изпълнение на обществената поръчка на ландшафтния проект, но за конкурса също не е имало съобщение.

Местните медии

Вторият проблем г-жа Кусева вижда в отношенията на зависимост между местните медии, администрацията и търговски дружества като споменава куриозът журналисти да бъдат наградени от определена корпорация, защото отразяват нейната дейност. “Не може да те финансира този, на който ти трябва да разкриваш грешките.”, отново открито се възмущава събеседничката ни.

Излиза, че медийната и административната екосистема в града ни са като скачени съдове, които имат един общ интерес: да не се нарушава комфорта на този, който ги е финансирал. Г-жа Кусева споделя горчивия си опит:

“Старозагорските медии се включват в едно информационно обслужване, като биват финансирани и по европейски програми, средствата, от които се разпределят от общинската администрация. Това са системи свързани помежду си и които работят по този начин за обществения интерес. Единствените будни точки са тук-таме националните кореспонденти и затова при борбата за запазването на „Аязмото“ изтеглихме всичко на национално ниво без тук изобщо да се занимаваме.”

Първоначалните усилия на родова фондация “Кусеви” да работят съвместно с общинската администрация по разрешаването на въпроса като предоставят информация и съдействат за организирането на обществен дебат са отразявани. Докато на една от пресконференциите представителите на местните медии са били привикани и предупредени от тогавашния зам. кмет да не задават въпроси за “Аязмото” в присъствието на представители от родовата фондация :

“Ние сме дошли специално от София, събрали сме документи от къде ли не, по какъв ли не начин. Искаме да ги покажем и да разкажем. Не може! Никой не ни зададе въпрос. Ние обаче си го казахме, но нямаше медия, която да ни отрази. В БТА съобщението беше: “Кусеви дойдоха и от тях разбрахме колко велик е бил дядо Методий.” Това беше – две изречения, в които сме хвалили дядо Методий. В същото време това, въобще, не беше важно.”

Вторият пример, който събеседничката ни дава е за интервю, което са направили с нея от ТВ Стара Загора. След като е направен записа, са казали на г-жа Кусева, че поради технически проблем, не могат да го излъчат. Според г-жа Кусева, обаче, това е едно твърде съмнително извинение:  “Целта беше да бъде стопирано случващото се и така останах с впечатлението, че тия хора просто не искат да излъчат тоя текст, а не, че е имало техническа причина.”

Липса на цялостна концепция за градоустройствен план

Третият проблем е свързан с липсата на цялостна концепция по отношение на градоустройствения план на Стара Загора и засяга в особено голяма степен парковете в града. Като причина за това, г-жа Кусева вижда некомпетентността на администрацията.

Според нея, ако “Аязмото” е историчеки парк, би трявало да се съхрани замисълът вложен при създаването му. “Иначе не е исторически, а някаква еклектика. Неговата идея няма нищо общо с телесните радости, които ландшафтният проект предполага.”

Една от скритите полянки на “Аязмото”

Когато преди повече от сто години дядо Методий е встъпил в длъжността Старозагорски митрополит, на безводния Ахмак баир са се намирали каменните кариери на града. Първо са построени параклисът, който сега е църквата “Св. Теодор Тирон” и митрополитската сграда. После е започнало залесяването. “Най-напред е определено предназначението на сградите, след това всичко наоколо, което трябва да хармонира с предназначението и да го обслужва.”, обобщава г-жа Кусева. “В днешно време инвеститорите търсят парковете, защото те са много апетитно място – вече създадено красиво място, на което може да се започне строеж. Дядо Методий е направил обратното, макар че бидейки митрополит, е можел да има за резиденция на най-красивото старозагорско място, което си пожелае.”

Парк “Аязмото” за събеседничката ни е ценен като паметник на културата, заради идеята, която е вложена още при създаването му: богосътворителната природа е средство за облагородяване на духа. “Аязмото” е замислено като един своеобразен природен храм. Вървейки на горе тя ни споделя:

„Аязмото“ дава вдъхновение, защото показва как е възможно една личност, започвайки от нулата, да постигне с упорство набелязаната цел, независимо от пречките. Това, което е сътворено е започнато без никакви спонсорства и приготвени пари. Работело се е в продължение на 27 години. Това е, което винаги дава, значи, резултат: имайки цел да я следваме упорито, ако сме сигурни, че тя е правилната цел, че я искаме и че ни е нужна.

И зиме и лете кипарисите бдят над града и напомнят за делото на дядо Методий.

С начинът си на мислене, старозагорският митрополит Методий сякаш е изпреварил времето си с повече от век. В съвременния си вариант, според нашата събедеседничка, подобна идея може да се открие в концепцията на архитект Марио Бота за “градове на духа”:

“Не рушиш стари сгради, създаваш зеленина, където можеш, отваряш духовните центрове. Човек има нужда от това. Има нужда човек от тишината, от тази вглъбеност, която дава паркът. Можем да си научим децата да се чувстват щастливи, да се забавляват по този начин, без тези банални неща, които ги има всеки градски или селски парк.”

За да е адеквано облагородяването, би трябвало да се започне от концепцията за мястото. “Аязмото” е създадено от официалните царски градинари – то е един професионално направен пейзажен парк. При други исторически паркове в България: дворцовите паркове “Врана” и “Евксиноград”, Двореца в “Балчик” както и “Екопарка” във Варна е запазен автентичния им вид, без спортни съоръжения и детски площадки.

Според Радка Кусева това е и причината тези паркове да са се превърнали в паметник на културата и да имат историческо значение. Освен това “Аязмото” има придадена стойност като първият голям екоексперимент на Балканите, така че, според нея, е обект с национално и наднационално значение. В автентичния си вид парка би бил по-ценен и като туристически обект.

По нейни думи, след като се изчисти концепцията, би трябвало следващата стъпка да е съставянето на подробния устройствен план (ПУП), който “Аязмото”, макар и бивайки най-старият парк в Стара Загора, няма. На него би трябвало да се обозначат собствениците на териториите включени в “Аязмото”. По нейни думи паспортизация на расителността поне е направена.

До колко е, обаче, изрядна документацията, тепърва ще става ясно.

На територията на „Аязмото“ има много засегнати страни, което е потенциална причина за нови конфликти между собственици: “Тук има собственост на военните, горе има една (бивша) резиденция на партията – сега е частна собственост. Още по-малко се знае какво ще стане с тази – руината на ресторант “Аязмото”.

Нейният апел е за възвръщане на първоначалния вид на мястото, където днес се намира незавършения строеж като се помисли за изграждане на “подобна манастирска обител, която да бъде ансамбъл с параклиса и гробницата“:

“И всичко наоколо да бъде свързано с функцията на тази сграда, с нейното предназначение като запазване в рамките на няколко стотин декара на исторически автентичната част, т.е. без изграждане на допълнителни спортно-развлекателни съоръжения, каквито предвижда ландшафтния проект.”

Паметната плоча поставена на гробницата на Митрополит Методий в близост до църквата “Св. Теодор Тирон”

Според г-жа Кусева парк “Бедечка” е много по-подходящо място за изпълнение на проекта за облагородяване, защото се намира в близост до река, т.е. замислените атракции биха могли концептуално да се интегрират по-добре на такова място. Подчертава и, че е немислимо да се прави жилищен квартал като се унищожи част от парк, но тъй като парк „Бедечка“ не е исторически или създаден от духовник, не е необходимо да се внимава за спазване на някаква толкова дълбока символика:

“Когато се прави градустройството, се определят парковете с какво предназначение ще бъдат. Например парк “Бедечка” беше определен като място за спортно-развлекателни съоръжения и атракциони при стария общ устройствен план. Докато при “Аязмото” би трябвало да се търси друга символика. Предназначението е друго и той [Митрополит Методий, б.а.] го казва: ‘за облагородяване на душата’. Тук хората се лекуват.”

Г-жа Кусева цитира проф. Казимир Попконстантинов – археолог, който същевременно има богословско образование, по чиито думи повечето от нашите археологически находки са свързани с религията. За да е един археолог в състояние да дешифрира символиката, би трябвало да има и богословско образование. А такива специалисти тя, за момента, не е открила в Института по паметници на културата:

“Ако се прави реконструкция, ландшафтни проекти и т.н. от хора, които нямат отношение към духовното, те не могат да направят успешен проект. Когато духовник нещо е правил, би трябвало пак духовно лице да каже своето мнение.”

Освен това “Аязмото” е ценно и като първия и най-голям екоексперимент на Балканите. Дълго време  младите лесотехници и лесничеи използват “Аязмото” като място за провеждане на своите обучения за ценни и редки дървесни видове от цял свят. Следователно, и след смъртта си дядо Методий е продължил да бъде полезен на младите хора.

Пролет на “Аязмото” – начало на нов живот

Предложения за решаването на проблемите

Г-жа Кусева споделя опита на родовата фондация в борбата с административните нередности в Стара Загора:

“Най-успешното е да си търсим лобисти. Ние направихме така. Сред депутатите на най-високо ниво стигнахме като тръгнахме от най-нормалното местно, стигнахме до президент, до депутати, имаше парламентарни питания, които пречиха да се развият нещата. Стигнахме до Института по паметници на културата, до където беше пробито. Ние имахме пробити системи от инвеститорите на много нива.”

Но, за да е наистина ефективно решаването на всички проблеми, тя предлага няколко стъпки:

На първо място, да се започне от законите: “Можем да си осъвършенстваме законите по начин, който да предпазва и парковете от застрояване. Както и законово да се заложат правила за обществените обсъждания.”

Второ, при решаването на проблемите е важно да се потърси отговорност за създаването им:

“Трябва да има наказание, трябва да има възмездие, трябва да има лична отговорност – личната отговорност задължително трябва да влезе в законите. Навсякъде, във всяко деяние, все някой за нещо е отговорен, само тези, които правят тези крупни грешки, които ни струват толкова скъпо, само те се крият зад колективна отговорност. Вече не сме в онзи режим, който един ни командваше. Имаме възпитание имаме образование. Просветени сме. Иначе за какво сме кметове, главни архитекти. Предполага се, че са просветени, [тогава си] правят екип от просветени и се допитват до него.”

Но дали в действителност най-просветените специалисти взимат важните обществени решения? Думите на събеседничката ни ме карат да си спомня за едно есе на немския философ Макс Вебер – “Политиката като призвание” (“Politics as Vocation”) както и за един от най-важните му трудове “Икономика и общество” (“Economy and society”), с които се запознах по време на следването си. В него той разглежда необходимостта от излъчване на легитимен орган (legitimate authority), който да взима управленските решения засягащи определена общност от хора.

Основание за легитимност на властта, според направените от Макс Вебер анализи, може да има по три отделни причини: позовавайки се на традицията, уповавайки се на харизматичния авторитет или разчитайки на рационално основание.

Счита се, че живеем в общество, изградено на рационално основание – според Вебер, най-адекватната форма на обществено упрвление. Предполага се, че живеем в условия, определени от написани закони и логично съставени правила, които са валидни за абсолютно всички и безусловно се спазват. За тяхното прилагане следят специално образовани чиновници, които сами сме излъчили по строго формализиран регламент подчинен на рационални правила. Предполага се и, че излъчваме най-добрите специалисти в областта си.

Макар да е много пожелателно, при избора ни на управници не компетентността е водеща, а влиянието. Фиктивните обществени обсъждания и конкурси не могат да бъдат по никакъв начин основа за излъчване на най-добрите кандидати за определена позиция. Условията, в които живеем напомнят повече едно традиционно общество, богато украсено с харизматични лидери.

Харизматичният авторитет се почита на базата на някакво свое изключително качество или необикновена способност, отличаваща го от останалите хора. Това качество (магически способности, пророческия дар, сила на духа и словото) не е задължително придобито, а по-скоро дар от природата, Бога или съдбата. В нашия случай, избираме администраторите си не защото са компетентни по даден въпрос, а защото са млади, красиви, атлетични и имат както би се изразил Пейо Яворов: „Две хубави очи, душата на дете…“

Както и според теорията и при нас, важните, управленски решенията се взимат за всеки отделен случай по “божествена” преценка или откровения, постигнати от лидера, а не се подчиняват на някаква генерална логика. След това се привеждат в действие от лицата свързани с управлението, които отговарят на “призивите” на лидера за изпълнение на конкретни действия.

Само дето има едно голямо несъответствие между теорията на Вебер и нашата реалност: харизматичните личности обикновено носят революционен заряд и водят със себе си големи социални промени. За разлика от тях, местните “харизматици” са, в най-добрия случай, едни карикатури на лидери, заобиколени с още по-големи карикатури на съветници, които пък са там по волята на традицията.

Нашето общество носи характерните черти на едно традиционно общество, със структура сходна на тази на семейството и с неустойчива легитимност на властта. Владетелят, който взима решенията засягащи общността се възприема по-скоро като старейшина, а решенията, които взима са в полза, на тези, които са обвързани с него с родствени връзки или професионални и финансови интереси. За разлика от другите типове легитимност, тук личната преданост служи като основание за назначаването на длъжност и придвижването по йерархическата стълбица.

В това не би имало нищо лошо, ако псевдо-административното местно управление допринасяше по някакъв начин за постигане на спокойствие, красота и хармония в живота ни. За съжаление, резултатът е точно обратен: грозотата и несправедливостите взимат все по-голям превес.

Ролята на администрацията би трябвало да бъде да ни улеснява. Нейната причина за съществуване е това. Институциите съществуват заради хората, не обратното. Аз лично доста често се чувствам безпомощна. Понякога сблъсквайки се с администрацията, ми изглежда така, сякаш всички неща, които си мисля, са невъзможни. Сякаш сме роби на мързела, на посредствени администратори, чиято основна мисия сякаш е да ни демонстрират превъзходството си над недостойния ни живот. Това е повсеместен феномен в България. Хората са свикнали с явните несправедливости и са прекалено малко тези, които намират смелост, вяра и желание да им се противопоствят. Сякаш сами сме изродили мисленето си и считаме, че да живеем в страх и примирение към административните злоупотреби е най-нормалното нещо. Изглежда хармонията и справедливостта са прекалено абстрактни категории, несъвместими с некомпетентността на някои институции.

Но какво можем да направим? Дали всъщност не трябва сами да сме по-заинтересовани от управленските решения и сами да търсим начини за по-строг контрол на администрацията? Дали не трябва да се замислим за порочните механизми, които осигуряват спокойствието на тези, които създават хаоса около нас.

Заключителни думи от срещата

Докато интервюираме г-жа Кусева, си мисля колко е трудно да имаш мнение различно от общоприетото. Изглеждаш малко като “не от този свят”. Оставяш се сякаш някой друг да ти говори. Дядо Методий до скоро беше за мен една митична фигура. До преди да се запозная с г-жа Кусева, не се бях замисляла за неразбориите, с които наследниците на мирополита се налага да се справят в стремежа си да опазят наследството му, макар да не им е само това работата.

Сега си давам сметка, че това са родолюбиви хора, които се интересуват, събират информация и искат завинаги да се помни героичното, патриотичното и богополезното дело на един духовен баща, който оставя на Стара Загора един от най-хубавите паркове в България.

И все пак, сякаш нещата не са съвсем загубени докато има родолюбиви хора като потомците на Митрополит Методий, които подобно на известния си роднина изглеждат изпреварили времето си.

Колкото до най-главната причина за допуснатите крупни грешки, г-жа Кусева казва така: “Дължат се на липсата на възпитание, тъй като всичките ни постъпки в крайна сметка се дължат на него.” Препратката на г-жа Кусева е към една много любопитна книга написана и издадена именно от дядо Методий – Възпитанието в духа на християнството или безбожието. В нея идеята за възпитанието в духа на християнството се представя като стремежа към осъвършенстване, а не задължително в изпълнението на някакви ритуали. На това място  г-жа Кусева цитира известният си родственик:

“Това е един стремеж, който има една цел – да си най-близо до съвършенството. Макар и грешейки по пътя, да продължиш нататък като си признаеш грешките и ги коригираш. Дядо Методий казва, че е необходимо да се даде възпитание в духа на християнството на младите хора и на юношите и тогава, казва, сте направили всичко, което е необходимо, за да бъде отечетвото честито и славно!”

Така завършваме разговора с г-жа Кусева, а думите й сякаш остават да тежат в зеленото пространство около нас. Казва ни, че ще използва хубавия ден за една разходка из “Аязмото”. Благодарим й за отделеното време и поемаме надолу към града.

Замислям се аз с какво свързвам “Аязмото”. За мен това е място, където ходя да се усамотявам, да помисля и да подишам свежият въздух на кипарисовата гора. В спомените си свързвам “Аязмото” с разходки, в които оставаш насаме със себе си и мислите си. Много често присядам близо до гробницата на дядо Методий. На паметната плоча е изсечена от благодарни потомци епитафията:

“Той бе като слънце,
светнало над храма на Всевишния,
като огън със смирна в кадилница,
като маслина с плодове и като кипарис,
който се издига до облаците!”

Дали пък с надписа от паметника при храма “Св. Теодор Тирон” дядо Методий не ни напомня как да пазим спомена за неговото дело. За мен това, е завет оставен към всеки един старозагорец. Той трябва да свети над града и над света. Това трябва да го прави с делата си, да бъде за пример, да не се отказва, да стои високо над злободневните тревоги, да мисли за това, което ще остане след него. И точно митрополит Методий ни е дал пример какви трябва да бъдем: постоянни, убедени в правотата на каузата, дори когато ни се струва, че целият свят се е обърнал срещу нас, когато умишлено или неволно ни се пречи.

Със своето напредничаво, предприемаческо мислене и нетрадиционен поглед към религията, Митрополит Методий сякаш е изпреварил времето си. Разбира екологията като грижа за духа и говори за съвместимостта между опазването на природата и християнската етика. Митрополит Методий е организатор в сянка – търси и създава мрежи от връзки с хора. Той е много активен и информиран анализатор и участник в обществените процеси на своето време.

Какъв ли би бил комементарът му за съдбата на неговото дело? Дали пък не би би запитал: “За кого бие камбаната?”

Момент за размисъл

Снимките в публикацията са предоставени от Деница Шишкова, Димана Шишкова и Искра Михайлова.